При повторен анализ на снимки и данни от сондата 'Месенджер' са открити значителни запаси от лед не само в големите , но и в по малките кратери на полюсите на Меркурий, се казва в статия публикувана в списание Geophysical Research Letters.

"НИе смятахме , че ледът присъства на повърхноста на Меркурий само в големите кратери. Но ние намерихме следи за това , че там има и по малки залежи вода, в по малки кратери. Ако се пресметне тяхната обща площ и обем , то става очевидно , че запасите вода на Меркурий са значително по-големи" е разказала Ариел Дойч от Брауновския университет (САЩ)
НАСА изведе в космоса сондата 'Месенджер' през 2004. Тя стана първият апарат, изпратен към Меркурий след сондата Маринер-10, която прелетя в непосредствена близост от планетата на 16 март 1975г. През април 2015, след изчерпване на запасите гориво , 'Месенджер' бе разбит в повърхноста на Меркурий.
През юни 2011, учените откриха , че магнитния център на Меркурий не е в 'центъра' на планетата , а изместен на север, поради което цялото магнитно поле се отмества. Освен това 'Месенджер' откри на Меркурий следи от 'бурна вулканическа младост' и доказа възможноста за съществуването на замразена вода в дълбоките кратери на полюсите на планетата.
Това откритие , както е разказала Дойч , е било голяма изненада за планетолозите , но условията на постоянно тъмните полюси на Меркурий са се оказали достатъчно благоприятни за това , че ледът там да не се разтопи под въздействието на слънчевия вятър и лъчите на светилото. Опитвайки се да разберат как е попаднала там водата , Дойч и нейните колеги са съставили карта на залечите лед на Меркурий използвайки данните от 'Месенджер'
По думи на планетолозите , те са търсили леда по много прост начин - отследявали са , как се променяло албедото , на дъното на кратерите. Ледът отразява светлината много по добре , от колкото скалите, благодарение на което , може да се открият не само открити залежи замразена вода , но и нейни запаси скрити под тънак слой прах и парчета скали.
Както се оказало , обемите от запаси лед на Меркурий са силно недооценнени - тяхната обща площ само в трите големи кратери , по оценки на Дойч и нейните колеги е като минимум 3.4хил кв км. Не по-малко запаси , по оценки на планетолозите се намират под почвата на равнините обкръжаващи тези кратери и в четирите по малки кратери с диамертър окоо пет км в крайния севере и юг на Меркурий.
Това открите прави историята по появяването на леда на повърхноста на Меркурий още по загадъчна , от колкото досега. Както смятат планетолозите , източник на леда може да са комети и астероиди , но също така и слънчевия вятър, и засега не е ясно коя от тези хипотези е по близка до истината.
Възможно е , новата руско - европейска сонда BepiColombo , която ще бъде изведена в кососа през октомври 2018 , да помогне да бъде разкрита тази тайна.