Вулканизма в миналото на Меркурий е породил още една странност на планетата - ландшафти с неправилна форма. На меркурий бяха открити многочислени падини с неправилна форма. Тези падини на поверхноста на планетата , са разположени на групи и техните диаметри се колебаят от няколко десетки метри до няколко километра. Много от тях са сравнително 'млади', казват учените.

Специалистите предполагат , че тези падини са били създадени след като кавата е изстивала и е ставало изпаряване на сернисти съединения. Този фактор навежда нам исълта , че изпраилите се съединения трябва да са в атмосферата и досега.
В документи на НАСА се казва , че композицията на повърхноста на Меркурий , значително се различава от другите планети от земната група . Например , Меркурий съдържа 10 пъти повече сяра от Земята или Луната. Това може да е индикация , че преди милиарди години , планетата се е формирала от по различни материали. Смята се , че планетите от земната група са се сформирали от по малки космически тела и метеорити хондрити. При Меркурий , за прото-материал , по всяка вероятност е имало по различни компоненти.
На основата на ренгенови изследвания , проведени с помоща на научното оборудване на сондата Messenger специалистите казват , че по останалите признаци , Меркурий може да се класифицира като планета от земната група - разпространението на радиоакативните елементи например съответства на земното ниво. От друга страна , в атмосферата на Меркурий са открити голямо число летливи вещества , което го прави сроден с Венера , Земята и Марс.
Също така от НАСА казват , че последните наблюдения показват , че Меркурий не е получил такова силно топлинно облъчване от Слънцето , както се смяташе досега, в противен случай , много от указаните елементи биха се изпарили или биха влезли в реакция.
От НАСА казват , че сега продължават да получават данни от гама-спектрометъра на Messenger, който позволява да се определи глобалото съдържание на стабилни елементи, такива като желязо , силиций и кислород. Освен това , ше бъдат получени данни за разпространението на много елементи по повърхноста на планетата , което ще позволи по точно да се говори за регионалните геологични процеси.