Китайски учени са пресметнали , какво ще е количеството космичеки лъчи и слънчеви частици , които ще проникват в различни типове лунни бази и са стигнали до извода , че постряването на подобни среди на обитаване на дълбочина само 3 метра от повърхноста на Луната , ще позволи на хората да останат там десетки години , без да се превишава радиоационото натоварване. Изводите на учените са публикуване в списанието Nature Astronomy.

"Построяването на обитаеми бази на Луната и Марс ще бъде следваща голяма крачка в разавитието на световните космически програми. Ние изучихме , до колко са добри различните типове лунни бази в защитата от въздействието на космически лъчи и слънчеви частици. Проведените пресмятания показват , че един и същи екипаж може да остане на 22 години на база , разположена на дълбочина три метра от повърхноста на Луната, без да се превишават допустимите предели на облъчване" се казва в статията.
До този извод са стигнали група китайски изследователи под ръководството на старши научния сътрудик на Научно технологическия университет в Китай Го Цзиннан с помоща на изучаване на това , как промените в активноста на Слънцето и концентрацията на галактически космически лъчи ще влияят на радиационното натоварване на екипаж в първите обитаеми лунни сатнции. Както отбелязват учните , сега има няколко плана за създаване на подобни бази , както на повърхноста на Луната , така и под повърхноста.
За оценка на радиационното натоварване на екипажа на тези станции е бил създаден компютърен модел на Луната , който позволява максимално детайлно да се пресметне , какво количество йонизиращио излъчване и заредени частици ще се поглъщат от тялото на човек , който живее на повърхноста или под повърхноста на Луната. За разрботването на този модел , учените са използвали данни за структурата на почвата , и скалите на Луната , събрани в рамките на програмата 'Аполо' , а също така измерванията направени с дозиметри на борда на американската орбитална сонда LRO и китайския модул 'Чанъе-4'.
Проведените от изследователите пресмятания са показали , че алуминиевите стени , подобни по дебелина и др свойства на обшивката на МКС , слабо ще защитават екипажа на станцията от космическата радиация , в резултат на което , те ще може да остават на Луната максимум 6-10 месеца. При това ,по време на мощни изригвания на Слънцето , космонавтите в тези бази ще получават моментално фактически почти годишен лимит от йонизиращо излъчване и заредени частици , което от своя страна носи големи опасности за здравето.
От друга страна ,построяването на база на дълбична един метър , ще позволи да се правят годишни експедиции на Луната, а при построяване на дълбочина три метра, хората ще може да остават там десетилетия , без да превишават максимално допустимата натрупана доза на облъчване . Разбирането на тези факти , както се надяват Го Цзинан и нейните колеги , ще помогне на водещите космически агенства в проектирането на бъдещите лунни бази и планирането на мисиите.