Американската лунна програма 'Аполо' , както и самата НАСА се появиха по време на космическата надпревара между САЩ и СССР, когато те се надпреварваха за постижения в космическото пространство.СССР първи изпрати на орбита изкуствен спътник ( Спутник-1) , животно ( кучето Лайка ) , човек (Юрий Гагарин) , жена ( Валентина Терешкова) , Алексей Леонов първи излезе в открития космос, станциите 'Луна-2' и 'Венера-3' за първи път в историята долетяха до назначението си.

През това време , американците нямаха с какво да затъмнят тези достижения. Станциите 'Маринер-2' и 'Маринер-4' - прелетяха покрай Венер и Марс, а пилотираният кораб 'Дженими-8' за първи път успя да реализира скачвне към друг кораб.
Още през май 1961, месец и половина след полета на Гагарин , президента на САЩ Джон Кенеди заявава пред конгреса , че до края на десетилетието американските астронавти трябва да кацнат на повърхноста на Луната. За програмата 'Аполо' не са правени икономии. В най-добрите години , разходите на НАСА са били над 4% от федералния бюджет, а за лунната програма са работели над 400хил човека. Мисията успешна - на 20 юли 1969 Нил Армстронг предава в ефира своите знамети думи за малката крачка на човека и огромния скок за човечеството.
Американците изпращат на Луната още няколко кораба 'Аполо' ( общо по лунната повърхност са се разхождали 12 човека ) , но вече към 1972 президента на САЩ Ричард Никсон е закрил програмата. Парите са били нужни за военната кампания във Виетнам , освен това е имало протести против войната и за граждански права - на народа не му е било до космоса, усеща се приближаването на икономическа рецесия , в отношенията със СССР е започнало затопляне и главното - да се ходи до Луната като цяло е нямало за какво . Другите страни също не се напъват да стигнат до там .
Ръководителят на автоматическите и пилотираните програми на ЕКА Давид Паркер неотдавна е направил аналогия , че тази история много прилича на освояването на Антарктида. Отначало всички се устремиха към Южния полюс , а когато полюса бе покорен , никой не се завърна там половин век . И едва след това , хората започнаха да обустройват изследователски бази . Същото се наблюдава и с Луната.
Защо да се върнем на Луната ?
Преди 50 г американците полетяха към Луната основно просто за да бъдат там и да покажат своята сила . Даже в тези времена хората много трудно подържаха макар и смела но скъпа и почти лишена от практически смисъл програма ( и все пак се радваха , когато 'Аполо' достигаха целта ) . Сега общественото мнение също не е на страната на НАСА. Допитването проведено през 2018 е показало , че 44% американци не смятат важно завръщането на Луната - по добре агентството да изучава климата и опасните астероиди.
НАСА има какво да отговори на критиките.
Пилотираните полети до Луната са необходими за подготовка на мисии до Марс. Както на Марс и на Луната има слаба гравитация , няма атмосфера за дишане и нищо не защитава от космическата радиация. Напълно да се пресъздадат тези условия на Земята е невъзможно, а нашия спътник , до който може да се лети само за три денонощия, е най-близкия подходящ полигон. Технологиите разработени и изпитани при лунната програма ще се използват за пътешествия до други планети.
Полета до Марс ще бъде аналог на 'Аполо' . Вероятно , първите астрноавти просто ще се разходят , ще съберат образци за учените и ще полетят обратно. Но в бъдеще , тази и други планети и Луната може да станат нов дом за хората. Марс никога няма да е пригоден за живот така добре като Земят , но за това няма да се мисли ако Земята каквато знаем изчезне . В историята на планетата е имало много катастрофи, които са унищожили почти всичко живо.
Критиците на пилотираните мисии смятат ,че към други светове е по просто , евтино и безопасно да се изпращат роботи. От НАСА напонят , че тези доводи са се обсъждали още през 1960, но по мнение на специалистите , даже в скафандри , хората по добре се справят с обстановката от машините. Като пример може да се разгледа работещия на Марс апарат InSight. Още през март , бургията установена на InSight заседна и от НАСА и досег не са успели да се справят с този проблем. А астронавтите Харисон Шмит и Юджин Серан през 1972 са успели да поправят вседехода с помоща на излационна лента и да продължат изследването . Вярно е че проблема е възникнал поради непредпазливост на Серан . Роботите от своя страна не губят бдителност .

Как да стигнем до Луната?

Планове по изпращане на хора на Луната имат и Роскосмос , и ЕКА и Китай., но все още се назовават неясни срокове. В САЩ новата лунна програма още през 1989 е предложена от президента Джорж Буш старши. По време на неговия син Джорд Буш - младши НАСА започва разработката на новия пилотиран кораб и ракета , за да може да се реализира завръщане на Луната през 2020г. Но проекта е почти напълно спрян по време на Барак Обама, когато е станало ясно , че не успяват със сроковете.
За пореден път за Луната американците се замислят през 2017 , когато Доналъд Тръмп подписва Първата космическа директива ,касаеща плановете на САЩ извън пределите на Земята. Отначало завръщането на Луната се планираше за 2028 , но през март 2019 , вице президента Майк Пенс обяви за преместване на сроковете - сега НАСА трябва да успее до 2024г.
Новата американска програма е именувана 'Артемида' - в чест на сестрата на Аполон от античните митове , жестока девица, която е била богиня на лова , на дивата природа , целомъдрието и Луната. Женското име също така напомня за една от поставените задачи - наповърхноста на Луната трябва за първи път да стъпи жена . Главните цели са три - да се завърнем , да се оборудва постоянна база и да се разработи технология за полети до Марс.

Главната разлика на 'Артемида' от 'Аполо' - постоянната инфраструктура за бъдещи мисии. Отначало НАСА планира да създаде станиция 'Врата' ( Gateway ) подобна на МКС , но с много по малки размери ( 40т вместо 400т ) , която ще лети по силно разтеглена орбита . 'Врата' ще служи за междина база по пътя от Земята към Луната и обратно , а по късно към Марс или астероидте. Премествайки станцията по орбитата ще може да се подбира удобно място за кацане на Луната. Астронавтите ще може да остават на станцията до 3 месеца.
Както и МКС , новата станция ще бъде на модулен принцип . Поради кратките срокове преди първото кацане на Луната , 'Врата' ще бъде релизиран в минимална комплектация - блокс двигателна установка и отсек за екипажа . Към 2028 от Земята ще бъдат доставени допълнителни модули. В един от варинатите на проекта се предполага и руски модул да бъде присъединен към лунната станция. Освен Роскосмос , зааедно с НАСА желяние да строят станцията са изявили ЕКА , Японското космическо агентство , Канадското космическо агентство и частни компании.
За да се долети до 'Врата' и до Луната - НАСА заедно с Боинг и други компании разработва нова свръхтежка ракета 'Система за космически стартове ' (Space Launch System, или SLS). Нейните изпитания трябваше да се проведат още през 2017, но сега ще станат в най-добрия случай прз 2020 или 2021. Първоначалния бюджет бе 11 милиарда долара но разходите вече са надхвърлили тази сума. От НАСА казват че само SLS ще е способна да докара кораб с астронавти и товари толкова далеко , но през април Джим Брайденстайн за първи път е изказал предположение , че може би за част от полетите ще се използва модифицирана ракета Falcon Heavy на компанията SpaceX. В свежите брошури на НАСА за завръщането на Луната между другото се споменава безименна частна ракета.
Работите с кораба на който ще полетят астронавтите са малко по добре. Първият изпитателен полет на четириместния Орион без екипаж бяха проведени още през декември 2014, а преди три седмици бе проведено успешни тестове на аварийната система , а за юни 2020 е запниран още един безпилотен полет - при който ще стане облитане на Луната. А след колко години Орион ще полети на SLS и ще бъде ли готова тя до тогава - това не е ясно . Възможно е датите да се отместят или Орион да полети с помоща на друга ракета.
В крайна сметка ако все пак през 2024 Орион с помоща на SLS долети до 'Врата' , от там астронавтите ще трябва да стигнат до по ниска орбита , след което да се спуснат до Луната и после да се върнат обратно на Станцията. Команден и спускаем модул като при Аполон НАСА даже няма и на хартия. Едва през този май , НАСА избра 11 подизпълнители , които получиха 45.5 млн долара и шест