Руски физици са обяснили , че съществуването на левитиращи струпвания от прах на видимата страна на Луната е свързано с продължителноста на лунния ден и взаимодействието между магнтното поле на Земята и електрически заредените частици прах. Статията с изследването е публикувана в научното списание Physics of Plasma, а кратко изложение е публикувано в прес релиз на НИУ ВШЭ.

"Сега се планират мисиите 'Луна-25' и 'Луна-27' , които ще изучават свойствата на праха и праховата плазма на повърхноста на Луната. За техния успех санеобходими предварителни изследвания. В частност , ние обяснихме , как става пренасянето на прах над лунната повърхност , като се отчита влиянието на магнитните полета в опашката на магнитосферата на Земята" е разказал един от авторите на изследването ,професорът от НИУ ВШЭ Сергей Попел
Повърхноста на Луната и на много други спътници на планетите от Слънчевата система , в това число Фобос и Дейност са покрити с тънък слой от прах , която е съставена от смляни остатъци от микрометеорити малки астероиди.
Учените предполагат , че тези частици ще представялват опасност както за здравето на бъдещите участници в експедиции , но и за работата на електронните прибори на системите за кацане.
Както обясняват Попел и неговите колеги , тази опасност е свързана с това, че прахът на Луната и спътнците на Марс периодически се 'откъсва' от тяхната повърхност , придобива електрически заряд и започва да се носи над повърхноста на планетата. В резултат на това, често ще 'прилепва' към обшивката на космическите кораби и скафандрите на космонавтите. Следите от съществуването на тези опасни частици може да се видят нам ного снимки на 'лунни залези' , на които се виждат като светеща пелена , разположена около хорозонта на Луната.

Загадката на лунния прах
Физиците отдавна се интерсуват , как възникват подобни облаци от заредени частици прах и какви физически принципи управляват тяхната миграция. Руските учени са получили отговор на този въпрос в рамките на изучаването на това, как на движението на частиците прах влияят два противоположно действащи физически феномена - гравитацията на Луната и магнитното поле на Земята.
Първата сила заставя частицитеи бавно да падат на Луната, а втората - способства за придобиването от тях на електрически заряд и ги заставя да се издигат на височина от няколко метра от повърхноста на Луната. В миналото учените смятаха , че съвместното действие на тези два феномена на частитиците лунен прах ще ги заставя да се колебаят в пространството , но в реалност лунните облаци прах по често левитират, висят на една и съща височина , а не се движат нагоре надолу.
Попел и неговите колеги са изяснили , че съществуването на левитиращи струпвания от прах на Луната е свързано с два фактора- високата продължителност на лунния ден , който е около 15 земни денонощия, а също така с особенното взаимодействие между заредените частици прах и 'магнитната опашка' на Земята. Благодарение на неговото въздействие , облаците левитиращ прах може да съществуват практически във всички региони на видимото полушарие на Луната , а не само в някой части.
Интересно е че, пресмятанията на руските учени са показали , че левитиращите облаци прах не може да съществуват на луните на Марс , тъй като денят на тях продължава по малко , от колкот е нужно за затихване на колебанияат , които се пораждат от действието на притеглянето на Фобоси Деймос. на заредените частици прах. . Тези различия в поведението на Луната и марсианските спътници е необходимо да се отчитат при подготовката на пилотирани и роботизирани мисии , са казали в заключение учените.