Индийската организация за космически изследвания отложи изпращането на Луната на мисията 'Чандраян-2' с луноход на борда, която бе запланирана за октомври тази година. Предположително старта ще бъде в началото на 2019.

Според изказване на доктор Анандураи от спътниковия център на индйската организация за космически изследвания , стартът може да се състои през януари 2019 , и в този случай кацането на индйската станция на Луната ще стане през февруари 2019.
Според информацията , причината за отсрочката е технически проблеми . Какви имено проблеми , не е известно.
Това е второ отлагане на полета на 'Чандраян-2' . Първоначалните планове бяха за април 2018. Но през март бе съобщено , че мисията се отлага за октомври.
'Чандраян-2' ще продължи индйската лунна програма , която бе започната от апарата 'Чандраян-1' , който полетя към Луната през 2008. 'Чандраян-1' бе орбитален апарат, а мисията 'Чандраян-2' предвижда кацане на Луната и доставяне там на малък луноход. До сега , само САЩ , Русия и Китай са реализирали кацане на Луната.

Израел може да изпревари Индия
Според специалисти , поредното отлагане на мисията може да доведе до това, че в лунната надпревара Индия може да бъде изпреварена от Израел , който също планира изпращане на Луната на автоматичен модул за кацане. Планира се израелския апарат да кацне на Луната в началото на 2019. В този случай Индия ще стане не четвърта , а пета в лунната надревара за рекорди. Възможно е всичко да се реши с разлика няколко часа - кой ще стане четвъртата страна осъществила кацане на Луната.
Както по рано съобщи пред журналисти , директорът на Индйската организация за космически изследвания Кайласавадиву Сиван , в момента около стотина специалисти и инженери работят усилено над луния проект. Индйският апарат трябва да кацне в рйона на Южния полюс на Луната. Практически всички лунни мисии , организирани от различните държави в миналото , са изследвали основно региони в района на екватора. А полюсите остават неизследвани.
Кацналият в този район малък самоходен апарат, който ще получава енергия от слънчева батерия , по план ще работи един лунен ден (14 земни денонощия ) . През това време, той ще измине известно разстояние и ще може да събере и след това да изпрати на Земята важна научна информация .