Учени от САЩ и Франция са разгадали причините за необичайното направление на дюните в екваториалната част на Титан , които са ориентирани против движението на преоблаващите ветрове на повърхноста. Своите изследвания , учените са публикували в две статии в списание Nature Geoscience.

Автоматичната междупланетна станция Cassini е провела радарни изследвания на повърхноста на Титан и е установила наличие в екваториалната област на спътника райони с разположени успоредно дюни . Дължината на всяка от дюните е равна на няколко км а височината стотици метри . Тези дюни се състоят от паднали на повърхноста въглеводородни частици , донесени от горните слоеве на атмосферата на Титан от метановите дъждове.
Загадъчното в случая беше . че ориентацията на тези дюни не съвпада с направлението на при-повърхностните ветрове. За обясняване на това разположение бяха предложени различни теории - например приливни вълни от Сатурн. За изяснаване на причините за странното разположение на дюните , учените са провели компютърно моделиране , в резултат на което са установили , че горните слоеве на атмосферата на височина над 5 км се въртят в източно направление, по бързо от по ниско лежащите области.
Това довежда до появяването на редки , но силни нисходящи потоци , които достигайки до повърхноста на Титан ,предизвикват ветрове в направление от изток на запад и метанови бури , които пренареждат дюните.
Скороста на ветровете достига десет метра в секунда. Това е десет пъти по-вече от скороста на нормалните при-повърхности ветрове , духащи в противоположната ( от запад на исток ) посока и които са подобни на земните пасати. Пикът на метановите бури , довеждащи до пренареждане на дюните на екватора , се случват примерно един път на 14.75 г по време на равноденствието , когато продължителноста на деня и ноюа на спътника са еднакви.
Титан подобно на Земята има атмосфера и разнообразна повърхност, състояща се въглеводородни планини , езера и морета.
Атмосферата на спътника се състои от 98.4% азот , а също така метан и водород. Спътника е шест пъти по-лек от Земята и има по плътна атмосфера. Това прави невъзможно прякото наблюдение на неговата повърхност в оптическия диапазон.
Първият и единствен засега спускаем апарАт ( модула Huygens) достигна до повърхноста на Титан през 2005г. Орбиталната станция Касини ще продължи да работи до 2017г.
Учените планират да продължат изучаването на Титан . В частност , те се интересуват от сезонните изменения в атмосферата на Титан , а също така от възможноста за съществуване там на екзотични форми на живот.