Индйската сонда 'Чандраян' е помогнала на американските планетолози да съставят първата карта на залежите вода на Луната и да открият ,че на нейната повърхност , по всяка вероятност, може постоянно да се формират молекули вода. Картата и изводите на учените са публикувани в списание Science Advances.

"Ние съставихме фактически първата карта, позволяваща да се разглежда лунната вода в качеството на полезно изкопаемо. Уточнавайки , къде се крие вода и в какви количества може да бъде намерена там , ние сега може да мислим за това , струва ли си да я извличаме от там , за да снабдяваме астронавтите с питейна вода , и за други цели" е разказал Ралф Миликен от Брауновския университет САЩ.
Смята се , че на Луната има условия , препятстващи натрупването и съхраняването на големи запаси вода. Отсъствието на атмосфера и слабото притегляне , прави невъзможно съществуването на молекули вода във вид на течност или пари, а лед на открита повъхност постепенно ще се изпарява под въздействието на слънчевия вятър.
Въпреки това , вода на Луната има - през 2009 индийската сонда 'Чандраян' откри вода в южното полукълбо на Луната , а през 2012 , сондата LRO откри лед в кратери на северния полюс на Луната. Тези открития заставиха учените да гадаят , от къде се е появила водата на Луната , как е попаднала там , как успява да се съхрани без да се изпари от Слънчевите лъчи.
Милликен и неговия колега Шуай Ли са открили , че големи количества вода се съдържа почти във всички породи от ЛУната , изучавайки данните които е събрала индйнската сонда 'Чандраян-1' по време на своята дейност на орбита около Луната през 2008-2009.
Това откритие дава отговор на една от най-старите загадки от времето на мисиите "Аполон" и е навело учените на мисълта да пресметнат общите запаси вода на Луната и да съставят карта на разпределението.
За решението на тази задача е помогнала сондата 'Чандраян', и установеният на нея спектрометър М3, способен едновремено да мери и температурата на повърхноста и да 'пробва' на вкус нейния минерален състав. Това свойство на прибора е помогнало на учените да намерят вода в недрата на Луната , наблюдавайки как повърхноста на Луната поглъща и отразява инфрачервено излъчване на различни дължини вълни.
Картата , съставена с помоща на на М3, силно е изннадала учените . Оказва се , че водата е разпределена по повърхноста на Луната много равномерно , и не е съсредоточена само в кратерите , както смятаха планетолозите , опирайки се на данните от LRO . И което е още по удивително , Милликен и Ли са успели да намерят вода около самия екватор на Луната , където , както предполагат учените , се крие в тъмни процепи и кратери , или в скали , сформирали се в първите дни от живота на Луната.
Равномерният характер на разпределението на водата , както смятат изследователите , говори за това , че текущите 'кометни' и 'астероидни' теории за произхода на водата на Луната не са правилни. По всяка вероятност , водата се поражда от слънчевия вятър , чиито частици , в това число и атомите водород , непрекъснато бомбандират повърхноста на Земята вече 4 милиарда години.
В полза на тази теория говори и още една особеност - концентрацията на водата на Луната може рязко да се променя с настъпването на ден и нощ , падайки или повишавайки се с 200 части на милион , немислимо високо значение за суха и безводна планета. Както предполагат учените , това е свидетелство за фантастически неща - на Луната може постоянно да се формира вода.
"Ние не знаем , какво именно поражда тези флуктуации, но тяхното наличие говори за това , че водата се формира в почвата на Луната даже в този момент . Това по принцип пък означава , че водата може отново да се натрупа там , даже след като ние я извлечем от там , но отначало трябва да разберем физиката на този процес, преди да сме сигурни" е казал в заключение Милликен.