Голямото количество въглероден материал , който автоматичната междупланетна станция MESSENGER е установила в последните месеци от своята работа на орбита около Меркурий , може да е от останки от древна кор от графит.

Присъствието на такава кора обяснява, защо повърхноста на планетата изглежда необичайно тъмна . Новата хипотеза на учените е изложена в статия в спсисание Nature Geoscience.
Повърхноста на Меркурий е по-тъмна от тази на Луната. Но желязото ( този метал се смята за главно затъмняващо вещество на лишените от атмосфера небесни тела ) на Луната е много повече. Някои учени са изказали хипотезата , че оснвен затъмнител на повърхноста на Меркурий е въглерода, но остава неясно , винаги ли го е имало на Меркурий или е бил доенсен от микрометеоритите.

Патрик Пепловски и негови колеги са изучили измерванията на най-тъмните участъци на Меркурий , които сондата MESSENGER е направила в края на своята мисия. Връзката на богати на въглерод материал и големите кратери еднозначно указва на местен произход на веществото- то е било в кората , при удара от метеорити излиза на повърхноста.
Според учените , фрагментите от тъмно вещество са останки от древна въглеродна кора. Тя се е образувала , когато в миналото в древния магмен океан е кристализирал графит , който понеже е полек е 'изплувал' към повърхноста. Макар последващите вулканични изригвания и други геологически процеси да са засипали първоначалната кора , част от нейното вещество е изиграла важна роля в затъмняването на повърхноста на Меркурий.
Меркурий е най-малката и лека планета от Слънчевата система. Тя е по лека и по малка от Земята около 20 пъти, а нейната средна плътност е примерно такава като на Земята. Една година на планетата е около 88 дни. Планетата няма спътници и има силно разредена атмосфера, а по своите физически характеристики Меркурий напомня за Луната.

MESSENGER бе изведен в космоса на 3 август 2004 от космодрума Кейп Канаверал с помоща на РН Делта-2. На орбита около Меркурий сондата достигна на 18 март 2011. От тогава сондата е навъртяла над 7.9 милиарда км , които включват 15 обиколки около Слънцето , три около Меркурий , две около Венера и една около Земят , преди да достигне до запланираната орбита.