Всичките запаси от вода на Феба , една от луните на Сатурн , имат крайно необичаен изотопен състав, не характерен за Слънчевата система . Тази вода може да е възникнала или в междузвездното пространство или в най-отдалечените краища на нашата система , това са заявили учени в статия публикувана в списание Icarus.

'Съотношението на частите диутерий и водород във водата на този спътник на Сатурн се е оказало рекордно високо , нищо подобно не се среща на другите планети. Това говори за това , че всичките запаси вода са се 'родили' или в най-далечните и студени краища на Слънчевата система или извън нейните предели. ' това е завил Роджел Кларк от Планетологическия институт в Тусон ( САЩ ) .

Въпросът за произхода на вода и органиката на Земята и другите планети от Слънчевата система и досега си остава един от най-острите и противоречиви въпроси в астрономията. Болшинството планетолози смятат, че органиката и водаат , присъстващи днес в Слънчевата система , са се съдържали в покрайнините на диска от газове и прах , от който са се появили планетите.
Впоследствие , водата се е разпределила по всички части на Слънчевата система , благодарение на което , както смятаха изследователите , нейния изотопен състав и свойства трябва да са приблизително еднакви на всички светове от нашата система. Когато астрономите за първи път са измерили тези параметри за Земята, Марс и по далечните планети , те с удивление са открили , че това не е точно така . Въпреки предвижданията от теорията , в нашата вода има прекалено много диутерий, 'тежък' водород.
Освен това , наблюденията на Веста и други древни небесни тела са показали , че водата може да е присъствала на Земята фактически веднага след нейното образуване , което е в противоречие с общо приетите теории и модели . Източник на водата , както по късно са изяснили планетолозите теоретици , може да е била междузвездната среда.
Клар и неговите колеги , за първи път са открили 'практическо' потвърждение на тази теория , изучавайки данни , събрани от сондата 'Касини' на последната фаза от живота на станцията , когато междупланетната станция на НАСА започна да прелита през пръстените на Сатурн.
Вътре в тях , както отбелязват учените , има не само частици лед и прах , но два достатъчно големи спътника - луните Феба и Япет.
Поради това , учените отдавна се интересуват от изтопния състав и химическия състав на самите луни и пръстените около тях. До неотдавна , учените нямаха възможност да измерят тези характеристики , но в началото на миналата година се появи такава възможност в рамките на 'Финала на операта' - последната фаза от мисията на 'Касини'
В миналото , както отбелязват планетолозите , те са измерили процента деутерий в ледовете на другите спътници на Сатурн и не са открили сериозни разлики с аналогичните показатели на Земята. Числото на атомите на тежък водород в тези ледове е бил само 4% повече от този на Земята, което напълно се вмества в предсказанията на 'старта' теория.
Феба , както са открили Кларк и неговите колеги , напълно излиза от тази класация - запасите от лед на тази луна , съдържат 8 пъти повече деутерий , от колкото се наблюдава при останалите спътници на Сатурн. С това странностите не свършват. По аналогичен начин , в материята на луната има 4 пъти повече тежък въглерод-13, от колкото в недрата на другите светове от Слънчевата система , а в спектъра присъстват странни линии , нехарактерни за останалите планети и луни.
Какво означава това ? Както предполагат учените , толкова голямо количество деутерий и тежък въглерод говорят за това , че луната Феба се е формирала или в покрайнините или изобщо извън Слънчевата система , като при това , нейните ледове никога не са се топили и не са се изменяли по друг начин . Друг възможен сценарий е сблъсък с 'междузвездна комета' или обекти от облака на Оорт.
Всеки един от тези сценарии , от своя страна , поставя под съмнение това , че пресмятайки отношението на деутерия и водорода може да се използва като индикатор за това къде се е родило това или онова небесно тяло . Напълно е възможно да има и други обекти освен Феба , които са попаднали в Слънчевата система от междузвездната среда или от далечните покрайнини на нашата система.